Забравените от небето

Posted on Posted in Uncategorized
Ной и Зуица
Ной и Зуица

“Земята може да побере само телата, душите не може, та затуй той тъй хубаво го е измислил и е сторил небето.
Може ли някой по-хубаво да го измисли?
Накъде ли продължава това небе?
Ми след тия звезди, какво ли има нататък? Сигур пак звезди. Ама де им е краят, боже? Имат ли край, както човекът си има?
Че отвъд това небе е другото, и третото, и седмото, ами след него? Там ли седи бог, или има още нещо…
Кажи ми, боже, кажете ми бе, умрели?
Тъй ли ще ме оставите тука да си умра от любипитство?
Нищо по-лошо няма от човешкото любопитство, тъй ме мъчи, тъй, че ми иде да се пукна!”

~ Екатерина Томова, „Забравените от небето“

FacebookShare

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *