Велопоход „Чудният изток на Стара планина“ 2013

Posted on Posted in велопоходи

Велопоход „Чудният изток на Стара планина“

Дойде и пролетта на 2013-та, дойде и дългоочаквания традиционен поход „Чудният изток на Стара планина“ на велоклуб „Устрем“. Отправната точка е град Търговище. Походът ще стартира от там. Целта е за 5 дни да се стигне до гр. Варна на колело, като се кара предимно по черно.
Ще навъртим приблизително 300 км, преминавайки през възвишенията на източна Стара планина, ще посетим малки затънтени селца, рекички и горски пътечки, ще нощуваме на бреговете на 2 големи язовира, ще караме каяци по р. Камчия, ще посрещнем Великден заедно и най-вече – ще се забавляваме!
И това ще се случи през сезона, през който са се раззеленили дърветата, цъфнали са цветята, а птичките и пчеличките хвъркат насам-натам. ☺

ден 1-ви гр. Търговище – с. Сушина (40 км)
Повечето от ентусиазираните колоездачи са на лице на ж.п. гарата във Варна, някои се таралянкаме в нощния влак от София, а други прииждат от Шумен специално за голямата среща.

img1

Пристигаме в Търговище призори. След кафета в ОМВ, пазар в Кауфланд и случайни срещи с колоездачи от града, се отзоваваме на ж.п. гарата. Постепенно се присъединяват още и още хора, които ще карат с нас.
Часът е вече 9:30, пристига влака, слиза групата колоездачи от Варна, свалят се раници, каски и най-вече колелета… БДЖ грижливо са предвидили вагон със специални стойки за велосипеди.

img2

Със стъпването на земята, обаче, ни сполетя неизбежната участ на колоездача – започна се олелията по лепене на гуми…. По всички коловози наоколо се бяха разпространили бодилчета тип „бабини зъби“, които забавиха стартирането на велопохода ни с около час.

img3

След като и последния свърши с ремонта и вече всички бяхме на линия, тръгнахме! Последваха няколко спирки в града – за храна, за фарчета, за банкомат… Но на първо място бе бензиностанцията, на която „късметлиите“ да донапомпят току-що сменените гуми..
Бързичко и с ентусиазъм преминахме през града, минувачите ни се чудиха кои сме и откъде се взехме толкова много колоездачи…. Стигнахме в полето – по безкрайни жълтозелени поляни се промърдваше една черна пътечка, по която известно време се нижехме един по един или на групички. Времето беше горещо, не се очакваха много чешми по трасето и трябваше да пестим вода.

img4

img5

След почивка на края на поляната и изкачване срещнахме чешма, откъдето бързо напълнихме кой колкото съдове има. Тръгнахме, но равното свърши и започна баира – това бе изкачването, станало популярно седмица по-рано във фейсбук. Най-отгоре щяла да ни чака „студена бира“, подготвена от Тошко от Търговище… Щял да я заслужи онзи, който изкачи баира без да бута! Доста хора се постараха, малцина успяха да се справят с изпитанието! По лицата им си личи удовлетворението, а дали биричката наистина бе студена повечето от нас можем само да гадаем…..

img6

След заслужената почивка поехме пак по баира, но той скоро свърши… отзовахме се на билото на Преславска планина, където на леки качвания и спускания известно време се движихме през една красива люлякова горичка …..

img7

На едно спускане по песъчлива пътека се вписах в книгата с падания. Излетях напред и се сурнах по корем в пръстта. Краката ми се оплетоха в рамката на колелото, а стъкълцата, под които се гледа на коя предавка съм бяха изхвърчали. Помогнаха ми бързо да се изправя, бях ок – имаше някое друго ожулване де, но по-мъчно ми бе за колелото ☺ За щастие, а също и за учудване, успях да си намеря стъкълцата на земята…….
Стигнахме „Горски дом“, където направихме дългоочакваната почивка. Там хапнахме, побъбрихме, някои подремнаха…. ☺

img8

На това място се разделихме и с приятелите от Шумен и Търговище, които бяха дошли да покарат през деня с нас, да ни разведат по тези красиви поляни и баири и за съжаление трябваше да се приберат по домовете си… Сбогуваме се с Роската, Иренка, Данчо, Таня, Петко и още няколко човека, на които за съжаление така и не научих имената… Преди това обаче се снимахме!!

img9

Останалите си продължихме по пътечките.. този път предимно надолу. Продължителното спускане по изровен черен път ни изкефи, въпреки опасностите, които криеше. На едно усойно място в гората с локвички Илияна си навехна ръката и трябваше да добута малко, след което да се качи при Красен на придружаващата ни кола. А ние… разбира се намерихме селце.. с кръчма.. и с бира…
След това релаксирали и опиянени.. се отправихме към финала за деня – брега на яз. Тича в с. Сушина.

img10

Там ни посрещна Алекс със стопанина си. Игривото куче бе завързано за една ограда и щеше да е като пазач на палаткуващите Искър и Тедо.
Каква е първата работа на един байкър след поход – да си изчисти и смаже колелото или да седне на софрата. Е, в нашия случай имаше и от двата вида. Първите бяха доста грижовни за колелетата си, а вторите за енергията за идния ден ☺ От грижовност единия от многото адаши (Тео Ганев) помпайки гумите си с голямата помпа от колата на Здравко … пръсна 2 вътрешни гуми….

img11

След като починахме и като се и поизкъпахме (кой с хладка, кой с по-хладка вода☺) посъбрахме дръвца за скарите, напълнихме масата с кой каквото носи, огромно количество салата и тук е мястото да споменем за страхотното вино, което Искър бе донесъл за почерпка по случай сватбата си! Това вино развеселяваше през целия поход. Страхотно беше! А разбира се имаше и майсторски опечена скара…

img12

Последва добра приказка, весели спомени и много смях, естествено след встъпителна реч на Здравко ☺
И така вечерта продължи за всеки от нас различно.. до момента, в който си отидохме до бунгалото за да се унесем от умора и емоции……

ден 2-ри с. Сушина – с. Аспарухово (100 км)

img13

Посрещнахме деня с красив изгрев над язовира и подготовка за 100-те километра, които ни предстояха…
Похапнахме, смазахме веригите, минахме през селското магазинче за да заредим с нещичко за храна и се втурнахме към нови подвизи и емоции. Тошко и Милен ни изоставиха (не искали да въртят 100 км с нас, предпочитали да работят….. ☺)
Карането започна с дълго обикаляне около яз. Тича, разбира се придружено със спирания за снимки и изчаквания. Както може да се предположи имаше моменти, в които групата се разделяше – някои изоставаха, а други напредваха. При 30 човека колоездачи няма как да е иначе….

img14

С разбиране и изчаквания обиколихме северните ръкави на язовира. По-голяма почивка решихме да направим на самия му бряг, където водата се бе оттеглила и… за съжаление си бе проличала човешката мръсотия. Имаше разпръснати бутилки навсякъде, грозна работа!
Иначе бе красиво и за щастие водата бе чиста, поне на пръв поглед в нея нямаше плаващи шишета…

img15

Продължихме, минавайки през Драгоевска планина и отправяйки се към село Риш. Стигнахме едно водно препятствие, което на всички много ни хареса – трябваше да прекосим рекичка, която ни бе горе долу до колене (или казано по-терминологично.. до главини! ☺ ). Някои щъкаха по камъните, други се събуха боси и прецапаха през водата, но най-колоритното преминаване бе на Веско, който тръгна на ход, с колелото! Естествено нямаше шанс, защото имаше доста подводни камъни и се наложи да цопне и с двата крака във водата… Има видео, но за съжаление точно този момент не е заснет. Само свидетелите помнят комичната ситуация.

img16

През с.Риш минахме транзит, след което излязохме на главен път за около 4 км.. Там на едно уширение се спряхме за да свикаме съвет за вземане на решение как ще продължи деня, кой по какъв маршрут ще мине. Имаше 2 варианта – къс и дълъг маршрут – дългия минаваше през водопадите над с. Веселиново, а късия – през самото селце. Разликата бе около 15 км. Т.к. самата аз минах по дългия, няма как да опиша случките от късия, но.. дългия маршрут бе доста интересен сам по себе си. Започнахме със смяна на гума (моята..) и изкачване от 3 км към първия от водопадите. Името му е „Големият скок“. Хвърлихме колелетата и пеша се спуснахме до мястото, където пада водата за да видим величието ѝ и да направим някоя друга поза пред фотоапарата…
След това се присъединихме към софрата на приятелите от придружаващите коли – Красен, Здравко, Цвети, Плами и Илияна. А Лили и Краси бяха тръгнали по късия маршрут, но малко след останалите…

img17

След заслужената почивка някои минаха през намираща се близо пещера, след което всички вкупом се запътихме по маршрута си, оставаха ни още около 40 км, а вече бяхме напреднали с времето…
Здравко реши да се включи и кара с нас и да дава темпо, горката аз трябваше да го гоня до края… ☺ Шегата на страна! Минахме и през „Малкият скок“, след което се разделихме на малки групички по безкрайния баир….
По пътя карахме, мъничко бутахме, спираме уж за да снимаме (а май за да си починем) едни красиви божури и какво ли още не… ☺

img18

Срещата (там се събрахме последните от групата) бе малко преди с. Поляците, което ни посрещна със студена чешма, хубава сянка, люлки и още нещо…

img19

… специална беседка за изморения Явор, който доста добре я използва.. макар и не по предназначение ☺
Освен всичките тези благинки, намерихме изоставена една торба пълна с вкусен зелен лук, взехме си 3-4 стръка, но затова по-късно… Имаме още километри да минем, а слънцето скоро ще залезе..
Да, ама не – последва нова спирка. Още на първото спускане след това Марто спука гума – момчетата откриха около 6 дупки тип снейк байт … Гумата не ставаше за нищо друго освен да си я окачи на стената като трофей. Коментирахме, че това е доста добро попадение, за което си трябва майсторлък. ☺
След като проблема бе оправен (с усмивка) вече спокойно продължихме..

img20

Минахме през с. Поляците (79-ти км от маршрута) – колоритно селце с много животинки и усмихнати мургави хора наоколо..

img21

По път за с. Аспарухово (финалната точка за деня) минахме още през с. Лопушна и с. Партизани, след което по една права пътека с колкото можем сила въртяхме до края! На смрачаване бяхме вече в къщата за гости. Там ни чакаха останалите, чакаха ни душове с топла вода, и.. най-вече чакаше ни вкусна храна!!

Дойде ред да я опитаме тази вкусна храна. Тъй като бяхме доста хора заехме 2 маси (една голяма и една по-малка). Прииждаха салати, бобове и пърленки… Марто извади и намерения на онази чешма лучец. Красен услужливо бе разпределител на всичките тези вкусотии. В него бе списъка кой какво си е поръчал за хапване по време на целия поход. Мисля, че без да му мигне окото вече може да каже коя е любимата храна на всеки един от нас.
Хапнахме стабилно, побъбрихме си, посмяхме се. Разбира се и пийнахме от вече споменатото вкусно вино от тъста на Искър.

img22

След вечеря някои си легнаха, а други стояха до късно – Заппа имаше водка за доизпиване, Здравко трябваше да оправя спици след грижливо подкупване с домашна лютеничка. ☺

ден 3-ти с. Аспарухово – Гермето (40 км)
На сутринта най-ранобудните посрещнаха и тукашния красив изгрев – отново над язовир. Този път това бе яз. Цонево.
Докато някои припомпваха, а други загряваха за деня, трети се наслаждаваха на гледката над язовира, пиейки кафенце на една от тераските в двора на къща Камелия. Помежду чашките с кафе се промърдваха лепенки, лепило, спукани гуми ☺ и някоя друга бира. Трябваше да се подготвим за новия колоездачен ден!

img23

img24

Последва закуска с пържени филийки, баничка и палачинки, след което започнахме да се стягаме за път. Изпратихме Силва да си ходи с влака, щеше да отиде на село да прави козунаци…Обеща някой ден да ни направи и на нас :)). Сбогувахме се и с Плами.
Събрахме на куп раниците, намазахме се с „Бочко“ ☺ против изгаряне (тези които не се намазаха си носиха последствията…. и най-вече подигравките до края на похода ☺). Да, човека с интересните ръкави бе Дидо. Интересно дали е изравнил вече тена….?!
На тръгване се засякохме с група приключенци, отседнали в съседната къща. Те бяха дошли на „adventure weekend“ и се подготвяха да карат велосипеди, вече бяха минали каяци и пейнтбол. На тръгване се отбихме до едно магазинче за провизии и те ни задминаха.. но до скоро. После бързо ги изпреварихме по баирите, нали сме the best.. ☺
Някои ентусиасти от нас отидоха да видят местността „Чудните скали“, в близост до язовира, а останалите се срещнахме с тях след малко за да заформим групата и завъртим ведро нагоре!

img25

Ето там, именно на този баир, изпреварихме приключенците ☺
След множество малки спирания на чешмички и за снимки стигнахме продължително (може би около 5 км) спускане. След него ни очакваше сенчеста беседка, на която щяхме да направим голямата почивка за деня.
Част от групата се спусна бързо, а друга част се забавихме, защото Марто падна лошо и се наложи да помогнем. За щастие той е добре, вече изписан и се възстановява бързо! ☺
Така останалите хапнаха на беседката а ние свършихме това на крак.

img26

След това се събрахме пак и продължихме по пътя си заедно.
На едно мостче над река Елешница във водата видяхме странни черни човечета… (както Славчо каза – от n`тия вид!)
Последваха 2-3 малки качвания и спускания, докато не стигнахме брутално качване, което 90 % от нас избутаха, но имаше смелчаци, които го качиха цялото. Трябваше в рамките само на 2 км да качим 240 м денивелация… Веско, Тео и някои други ни скриха шапките! Всъщност не помня кои бяха тези някои други, защото аз усърдно си бутах нагоре останала без сили дори да гледам…☺ След хубава почивка в края на баира и след опит да ми оправят задния делейрьор тръгнахме напред към по-лесен терен.
А той ни отведе до… Булаир – малко селце с кръчма и освежителни напитки. За миг изпълнихме терасата на кръчмата и изпихме бирата в селото…

img27

След 3-4 километра асфалт и .. диви прасета и крави по пътя .. стигнахме дестинацията за деня – местност Гермето. Мястото беше приказно – около 15 бунгала, с дворче, навес с маси за замезване и въжени съоражения за екстремисти отзад. Хазяите бяха отзивчиви, храната бе вкусна. Но преди да се потопим в пиене, хапване и сладкодумия почистихме добре колелетата ☺

img28

Пристигна Тошко, който беше решил да се присъедини отново и завърши похода с нас.
Последва вечерята и почивката след тежкия ден.

img29

А навярно на някои емоциите не бяха достатъчно и решиха да си създадат още.. Някои от момчетата, начело със Здравко (макар че версията е, че защото „инструментите на Здравко били там и така се зародил замисъла“ ) подготвиха изненада за останалите, но това в историята за следващия ден…

ден 4-ти Гермето – к. к-с Камчия (55 км)
Този ден от похода започна с веселие и .. игра „Къде са ми частите“. Изненадата от предходната вечер започна да се проявява.. Събуждащи се един по един колоездачите отиваха първо при колелетата си и после на масата. Имаше нещо гнило… Когато Нора се появи.. се насочи към колелото на Заппа, защото там бе нейната каска. Видя обаче, че това не е нейното колело и потърси своето, но уви – предната капла бе разменена с тази на Заппа … тотално се обърка и взе да се сме… в този момент се появи Бойко. Като видя колелото си установи, че автоматите ги няма – на тяхно място имаше педали. Хрумна му дали колелото на Ели не се е появило от някъде.. Заппа пък междувременно започна да сменя гума, защото.. бе спаднала (уж) ☺ Останалите се позабавлявахме добре на техен гръб.
Докато приключваха със събирането на правилните части от колелетата си, пържените филийки започнаха да пристигат. Хапнахме ги със сиренце, сладко и мед.
Преди тръгване Марто, Нора и Мария се престрашиха да опитат въжените препятствия от задния двор..

img30

Тръгнахме отново на 2 групи. Май само първия ден се движихме всички заедно… Карай да е весело ☺
Днес трябваше да стигнем до комплекс Камчия.
Прехода започна с лек, в последствие превърнал се в доста сериозен баир, който водеше до местността „Дедеевата чука“ (най-високата точка в околията). От там ни оставаха сравнително повече спускания или по-полегати изкачвания.

img31

При едно спускане измежду всичките баири възникна проблем с колелото на Веско. Незнайно как се счупи ухото му. Веригата се бе ударила в спиците, също се беше изкривил делейрьора. В такава ситуация колелото става почти неизползваемо. Трябва да бута .. Т.к. той бе в първата група спря да изчака задните. Събраха се момчетата на съвет и разбира се измислиха решение на проблема. Не знам точно как стана това, освен че скъсиха веригата с няколко звена, Тошко направи някоя магия – и Веско бе на колело до края на похода! ☺ Не можеше да сменя много скоростите, но все пак можеше да кара. А той е толкова опитен байкър, че това изобщо не му попречи ☺

img32

Междувременно правихме още и още снимки…

img33

Баирът на „Дедеевата чука“ ни озори – оказа се наистина доста стръмно място!
Бутахме, и карахме (но главно си бутахме …) А през това време се чу гърмеж, който после по уоки-токитата обясниха, че е от гумата на Симо, която гръмнала!? Всъщност гръмнала вътрешната гума, а външната (задната) малко се поразцепила. Слагали изолирбанд за да затворят цепнатината, след което разменили 2-те гуми, защото предната поема по-малко тежест и в крайна сметка после Симо карал с предна (сцепената) не много напомпана…

img34

Продължихме да бутаме и караме докато не се качихме най-отгоре .. и видяхме на длъж и шир красотата на пролетта… Някои твърдяха, че виждат и морето ☺ Сигурно халюцинира … от ръкавите е!

img35

След като всичко счупено бе ремонтирано и баира бе свършил, продължихме по пътя си. Продължихме да се натъкваме на какво ли не – красив малък водопад, спускане по коловози, терен с много камъни…. Там в списъка на падналите се отбеляза Стаската.. раната на бедрото му бе дълбока, но бързо му мина!

img36

Всичко това ни отведе до с. Горен чифлик, където имаше магазинче със сладолед, студена вода и хапване. Освен това имаше и интересни хора – едно малко момченце с балканче мина през покрай нас, влезе и си купи 1 бира, сложи я на багажника на колелцето си и отпраши ☺

img37

Преди нас пък, другата група с наши хора се бе натъкнала на малко циганче с колело. Точно подробности не зная, но с Искър си разменили колелетата и направили шоу на останалите…

img38

След Горен чифлик, минахме през с. Пчелник по шосе и пресякохме река Камчия..

img39

… отзовахме се в с. Венелин, където направихме обедна почивка в кръчма, намираща се на брега на яз. Венелин. Там колоездачите от първата група вече бяха окупирали една голяма маса и чакаха да ги обслужат.

img40

След като си починахме и хапнахме (като гледам на снимките и сме пийнали ☺), се отправихме към Камчия, но объркахме пътя и се натъкнахме на една пясъчна кариера, след което през един баир обрасъл в трева хванахме правилната пътека …. Тя минаваше през горичка, която пък гъмжеше от комари! Никакъв репелен не помагаше, не че много пробвахме, т.к. малко хора си носеха, но все пак някои опитаха. Така по тази горичка стигнахме до един може би четвъртокласен път, който ни отведе на Рибарника „Круша-Пода“. Там.. Нора я сполетя кофти късмет, т.к. пак падна и обели коляно… Освен това ни се скараха, че искаме да се снимаме и почти ни изгониха. Нещо не беше за нас това място ☺ Напред! Минахме покрай с. Китка и по асфалт излязохме на главния път. Там ни чакаха и мадами.. проститутки. Бъзикнаха нещо момчетата, след което в колона по един се включихме по този път (около 3 км), отправяйки се към отбивката за Камчия, след което по една пътечка край обширна поляна стигнахме и къмпингите.
Воаля! Приключи карането и за този ден. Последва бързо разпределение по бунгала, всеки си прибра и колелото на терасата на своето „жилище“ (да ги няма изпълненията от сутринта!). Срещнахме се със Мариета и Орльо, които бяха дошли да ни видят, както и с хората от придружаващите коли. Последва хапка и пийка в кръчмата. Уговорихме плановете за идния ден, чукнахме се с яйца след полунощ (Великден!) и отидохме на поспим….

img41

ден 5-ти к. к-с Камчия – Варна (35 км)
Ранобудните пак станахме призори, а останалите един по един се появяваха в заведението от снощи. Емо бе организирал изненада – за всеки имаше порция с парче козунак и 2 боядисани яйца. След ожесточена борба, в която първенец бе Нора, дойде ред и на пържените филийки. Хапнахме ги бързичко – този път с вкусния мед от бащата на Тедо ☺ …
Изпратихме 3-ма, които нямаше да карат каяк, а щяха да се прибират на ход до Варна – това бяха Мария, Заппа и Тедо. Заппа и Мария после щяха да хващат влака съответно за Шумен и София..
След това първата група замина за към мястото, от което щяха да тръгват по вода. Отидоха до там на ход, а кола с ремарке (на организаторите) щеше да прибере колелетата до устието. Там трябваше да финишират с каяците. След обяснения на инструкторите и в закачки и смешки в рамките на около 1 час са се придвижили до това място. След това са заминали на ход за Варна…

img42

А междувременно ние от втората група довършихме със закуската, помогнахме Емо със сметките и пийнахме още по кафенце. Дойде и нашия ред да се пуснем на каяци. Организаторите малко се позабавиха, набързо ни инструктираха и нас и хайде във водата. Нямаше екстремни ситуации, нямаше вода в каяка, нито обърнати!

img43

Много добре се справиха Здравко и Цвети, които през по-голямата част от времето гребаха в пълен синхрон ☺

img44

В този един час гребане по Камчия видяхме реката в един нов аспект – летяха пухчета, имаше зеленина, птиците свободно се приближаваха, мислейки си, че ние сме просто предмети, носещи се по водата. Беше красиво, а новия спорт много ни хареса… Казахме си, че „догодина на ЧИСП-а 100% ще караме каяци пак“…
Последва прибиране, събиране на багажа и потегляне за Варна.
Аз лично путвах в колата този ден, но ето малко снимки от архивите на хората, които се прибраха на ход и завършиха успешно 300 километровия велопоход от Търговище до Варна!

img45

След страхотните 5 дни, прекарани заедно, всичко което можем да си кажем е:
До нови срещи на следващото издание на „Чудният изток на Стара планина“, по инициатива на велоклуб

img46

img47

FacebookShare

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *